Патентен данък 2026: кой плаща, дейности и размери
Патентният данък е една от най-неразбраните теми за дребния бизнес в България. Много хора го бъркат с корпоративния данък или мислят, че важи за всеки малък магазин. Ето кой реално го плаща, за кои дейности важи и как се изчислява.
Актуално към 2026 г. Информацията е с общ характер. Конкретните размери и прагове проверявайте в наредбата на вашата община и в ЗМДТ, тъй като при въвеждането на еврото и промени в закона сумите се актуализират.
Какво е патентен данък
Патентният данък е местен данък, който се събира от общините, а не от държавата чрез НАП по реда на корпоративното облагане. Режимът е уреден в чл. 61з–61п от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
На практика той е алтернатива на облагането по ЗДДФЛ за определени дребни дейности. Вместо да декларирате реалния си доход и да плащате данък върху печалбата, плащате фиксирана годишна сума според вида дейност, населеното място и зоната, в която работите. За част от дребния бизнес това е по-просто и предвидимо.
Важно е, че размерите не са еднакви за цялата страна — всяка община ги определя в своя наредба, в рамките на граници, заложени в Приложение 4 към ЗМДТ.
Кой може да плаща патентен данък
Не всеки може да приложи патентния режим. За да подлежите на патентен данък, трябва да са изпълнени едновременно няколко условия:
- Лицето е физическо лице или едноличен търговец (ЕТ) — режимът не важи за ООД и други дружества;
- Извършвате патентна дейност (виж списъка по-долу);
- Не сте регистрирани по ДДС — с изключение на регистрация по чл. 97а, чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от ЗДДС;
- Оборотът ви за предходната година не надвишава прага по ЗМДТ — до 50 000 лв (около €25 565).
Проверете актуалния праг към датата. Източниците са противоречиви за точния праг и за това как точно се отразява въвеждането на еврото. Затова не разчитайте на една фиксирана сума — сверете я с действащия текст на ЗМДТ и с наредбата на общината преди да решите. Курсът на фиксиране е €1 = 1.95583 лв, а България е в еврозоната от 01.01.2026 г.
Ако някое от тези условия отпадне (например надхвърлите оборота или се регистрирате по ДДС), отпада и правото да прилагате патентен данък.
Кои дейности подлежат
Патентните дейности са изброени в Приложение 4 към ЗМДТ. Списъкът е затворен — ако дейността не е в него, патентен данък не може да се прилага. Сред типичните дейности са:
- Заведения за хранене и развлечения (ресторанти, кафенета, барове, заведения за бързо хранене);
- Търговия на дребно до определена търговска площ;
- Занаятчийски услуги (различни видове занаяти);
- Таксиметров превоз на пътници;
- Фризьорски и козметични услуги, маникюр, педикюр;
- Услуги като шивашки, кожарски, обущарски, часовникарски ремонти;
- Платени паркинги, дърводелски, тапицерски и други услуги.
Това е само ориентир. Пълният и актуален списък с конкретните граници е в самото Приложение 4 към ЗМДТ — проверете го за вашата конкретна дейност.
Размери на патентния данък
Тук е най-честото объркване: няма една сума за цялата страна. Размерите варират по община и по зона в рамките на общината. Едни и същи фризьорски услуги може да се облагат с различна годишна сума в София, в Пловдив и в малък град — а дори и в различни квартали на един и същи град.
ЗМДТ задава граници (минимум и максимум) за всяка дейност в Приложение 4. В рамките на тези граници всяка община приема собствена наредба за местните данъци и такси, в която фиксира конкретните размери по зони.
Как да намерите точната сума за вас:
- Намерете наредбата за определяне размера на местните данъци на вашата община (обикновено е публикувана на сайта на общината);
- Открийте вашата дейност в таблицата;
- Проверете в коя зона попада адресът на обекта.
Ако не сте сигурни, общинската данъчна служба или опитен счетоводител може да ви ориентира бързо.
Как се изчислява — пример
Да вземем фризьорски салон с едно работно място.
Да приемем, че за дейността и зоната, в която работи салонът, наредбата на общината е определила годишен патентен данък от 500 лв (около €256). Това е цялата годишна данъчна тежест по този режим — не плащате допълнително данък върху печалбата по ЗДДФЛ за патентната дейност.
Сумата се плаща на четири равни тримесечни вноски:
| Вноска | Срок (ориентир) | Сума |
|---|---|---|
| 1-во тримесечие | до 31 януари | 125 лв (≈€64) |
| 2-ро тримесечие | до 30 април | 125 лв (≈€64) |
| 3-то тримесечие | до 31 юли | 125 лв (≈€64) |
| 4-то тримесечие | до 31 октомври | 125 лв (≈€64) |
При еднократно плащане на целия данък в първия срок обикновено се ползва отстъпка. Размерът на отстъпката и точните срокове проверявайте в действащия ЗМДТ — те също подлежат на актуализиране.
Числата по-горе са илюстративни. За вашия случай заместете 500 лв с реалната сума от наредбата на вашата община.
Срокове и деклариране
- Декларация по чл. 61н от ЗМДТ се подава в общината по мястото на дейността до 31 януари на текущата година;
- Ако започвате патентна дейност след тази дата, декларацията се подава непосредствено преди започване на дейността;
- Данъкът се плаща на тримесечия (четири вноски);
- При еднократно плащане в първия срок се ползва отстъпка.
Декларацията се подава в общината, а не в НАП — това е местен данък. Това е разлика, която мнозина пропускат.
Чести грешки
- Надхвърляне на оборота. Преминете ли прага по ЗМДТ, патентният режим отпада и преминавате към облагане по общия ред (ЗДДФЛ). Следете оборота през годината.
- Паралелна ДДС регистрация. Регистрация по ДДС (извън изключенията по чл. 97а, 99 и 100, ал. 2 ЗДДС) ви изважда от патентния режим.
- Неподадена декларация в общината. Подаването в НАП не замества декларацията по чл. 61н в общината — двете са различни.
- Бъркане с корпоративен данък. Патентният данък е местен и важи само за физически лица и ЕТ; ООД плаща корпоративен данък върху печалбата, а не патент.
- Пропускане на зоната. Грешна зона означава грешна сума и евентуални доплащания.
Често задавани въпроси
Трябва ли да водя счетоводство при патентен данък? Да. Патентният данък опростява данъка, но не отменя задължението за документиране на дейността и спазване на другите изисквания (касов апарат, осигуряване и др.). За ЕТ важат и счетоводни задължения. При съмнение се консултирайте с опитен счетоводител.
Мога ли да съм на патент като свободна професия? Свободните професии се облагат по различен ред — вижте счетоводство за свободна професия. Патентният режим важи за изброените в Приложение 4 дейности.
Какво става, ако надхвърля прага през годината? Патентният режим отпада и доходът се облага по общия ред. Точните последици зависят от момента на надхвърляне — проверете ги навреме.
ЕТ или ООД е по-подходящо за дребна дейност? Зависи от дейността, оборота и плановете ви. Сравнението между правните форми помага да решите — ООД например не може да е на патент.
Патентният данък освобождава ли ме от ДДС? Не автоматично. Ако надхвърлите прага за регистрация по ДДС или попаднете в случай на задължителна регистрация, ДДС важи отделно — и това може да ви извади от патентния режим.
Не сте сигурни дали дейността ви подлежи на патентен данък или кой режим е по-изгоден за вас? Кажете ни дейността и оборота си — ще преценим заедно. Изчислете ориентировъчно данъка си с калкулатора за данък върху дохода, а за пълно обслужване вижте нашите счетоводни услуги.