Граждански договор 2026: данъци, осигуровки и нето
Гражданският договор е една от най-използваните, но и най-неразбраните форми на ангажимент в България. Хора, които го подписват за първи път, често очакват да получат целия хонорар „на ръка” и се изненадват, когато сумата дойде по-малка. Причината е, че от хонорара се приспадат нормативно признати разходи, върху остатъка се дължат осигуровки и данък, а най-често именно възложителят ги удържа и внася. Ето как работи това през 2026 г.
Актуално към 2026 г. България е в еврозоната от 1 януари 2026 г., затова сумите по-долу са в евро (с левова равностойност, фиксиран курс 1 € = 1.95583 лв.). Конкретиката зависи от статуса на лицето (осигурено ли е другаде, СОЛ ли е, пенсионер ли е) — за вашия случай потърсете опитен счетоводител.
Какво е граждански договор и кога се ползва
Гражданският договор е договор за изработка или за услуга по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). За разлика от трудовия договор, тук няма работно време, място на работа, подчиненост и работодателска власт — има резултат, който изпълнителят дължи срещу уговорено възнаграждение (хонорар).
Затова гражданският договор е подходящ за еднократни или проектни задачи: изработка на лого, превод, ремонт, консултация, статия, монтаж. Не е подходящ, когато реално има постоянна работа по график, с подчиненост и контрол — това е трудово правоотношение и трябва да е трудов договор (повече за това в раздела за грешките по-долу).
При граждански договор не текат трудов стаж по КТ, платен годишен отпуск и закрила при уволнение — изпълнителят не е „служител”, а самостоятелна страна по сделка.
Нормативно признати разходи (25%)
Преди да се обложи и осигури доходът, законът признава, че изпълнителят има разходи, за да свърши работата (материали, транспорт, техника, време). Затова при доходи по граждански договор (извън специалните хипотези по чл. 29а) ЗДДФЛ признава 25% нормативно признати разходи (НПР) — чл. 29 от ЗДДФЛ.
Това е ключово: тези 25% се приспадат от брутния хонорар и не подлежат нито на данък, нито на осигуряване. Останалите 75% формират облагаемата и осигурителната основа. Не е нужно да доказвате реални разходи с фактури — 25% се признават „нормативно”, тоест автоматично.
Осигуровки по граждански договор
Дали изобщо се дължат осигуровки зависи от размера на дохода след приспадане на 25% НПР:
- Осигуровки се дължат, когато месечното възнаграждение след НПР е над минималната работна заплата. За 2026 г. МРЗ = 620,20 € (1213 лв.).
- Ако сумата след НПР е под този праг и лицето не е осигурено на друго основание, по принцип не се дължат осигуровки за месеца (но обикновено остава дължим данъкът).
Ставките за лицето по граждански договор са аналогични на тези при наемен труд. Делът, който се пада на самото лице по Кодекса за социално осигуряване (КСО), е около 13,78%, а здравната вноска е 8%; останалата част е за сметка на възложителя. На практика осигуровките се разпределят между двете страни — точно както при трудов договор.
Статусът на лицето мени картината:
- Лицето вече е осигурено на друго основание (например на трудов договор или като самоосигуряващо се лице — СОЛ): по гражданския договор осигуровки се дължат само върху превишението до максималния осигурителен доход — 2111,64 € (4130 лв.). Ако то вече е достигнало максимума другаде, допълнителни социални осигуровки може да не се дължат (но здравната вноска обикновено остава).
- Пенсионер: по граждански договор не дължи осигуровки, а само данък — освен ако сам не пожелае да се осигурява.
Кой ги внася: при граждански договор възложителят изчислява, удържа и внася осигуровките (своята част и частта на лицето), както и подава съответните декларации.
Данък върху доходите (10%)
Върху основата след приспадане на НПР и на дължимите осигуровки се удържа авансов данък от 10% (чл. 43 от ЗДДФЛ). И тук, при изплащане от предприятие или самоосигуряващо се лице, възложителят удържа данъка и го внася в НАП.
Има едно изключение: ако изпълнителят писмено декларира, че е самоосигуряващо се лице, той сам отговаря за авансовия си данък. В типичния случай обаче удържането е задължение на платеца. Накрая на годината лицето подава годишна данъчна декларация и прави равносметка на всички доходи.
Пример: бруто → нето по граждански договор
Вземаме хонорар 1000 € и най-простия случай — лицето не е осигурено другаде и не е пенсионер, така че се дължат пълни осигуровки. Числата са илюстративни (точните проценти зависят от категорията труд и статуса):
| Стъпка | Изчисление | Сума |
|---|---|---|
| Брутен хонорар | — | 1000,00 € |
| − Нормативно признати разходи (25%) | 1000 × 25% | −250,00 € |
| = Облагаема/осигурителна основа | 1000 − 250 | 750,00 € |
| − Осигуровки за сметка на лицето (≈13,78% + 8% здравни ≈ 21,78%) | 750 × 21,78% | ≈ −163,35 € |
| = Основа за данък | 750 − 163,35 | ≈ 586,65 € |
| − Данък (10%) | 586,65 × 10% | ≈ −58,67 € |
| = Нето на лицето | ≈ 527,98 € |
Тоест от 1000 € хонорар изпълнителят получава около 528 € (≈ 1033 лв.) „на ръка”, а отделно възложителят внася и своята част от осигуровките над тази сума. Ако лицето е осигурено другаде до максимума, осигуровки по този договор може да не се дължат и нетото ще е значително по-високо — затова статусът е толкова важен.
👉 Сметнете точно своя случай с калкулатора за заплата, калкулатора за осигуровки и калкулатора за данък върху дохода.
Граждански срещу трудов договор
| Признак | Граждански договор (ЗЗД) | Трудов договор (КТ) |
|---|---|---|
| Предмет | Резултат (изработка/услуга) | Работна сила, постоянна работа |
| Работно време и подчиненост | Няма | Да — график и контрол |
| Платен годишен отпуск | Не | Да |
| Болнични/майчинство | По принцип не | Да |
| Трудов стаж по КТ | Не | Да |
| НПР 25% | Да | Не |
| Кога е подходящ | Проектни, еднократни задачи | Постоянна, ежедневна работа |
Просто правило: ако има график, място на работа и шеф, който дава ежедневни указания — мястото е на трудов договор, не на граждански.
Чести грешки
- Прикриване на трудово правоотношение като граждански договор. Ако реално има постоянна работа с подчиненост, инспекцията по труда и НАП могат да го преквалифицират в трудово правоотношение — с дължими данъци, осигуровки, лихви и санкции за работодателя.
- Неудържан данък или осигуровки. Когато платецът е предприятие, удържането е негово задължение; пропускът води до отговорност и лихви.
- Двойно осигуряване над максималния доход. Ако лицето вече е осигурено до 2111,64 € другаде, осигуровки по гражданския договор се дължат само върху превишението — внасяне „отгоре” е надплащане.
- Забравена Сметка за изплатени суми / служебна бележка. При изплащане предприятието издава Сметка за изплатени суми и при поискване — служебна бележка; липсата им затруднява годишното деклариране на изпълнителя.
Често задавани въпроси
Получавам ли целия хонорар „на ръка”? Не. От хонорара се приспадат 25% НПР, после (ако се дължат) осигуровки и 10% данък. В примера по-горе от 1000 € остават около 528 €.
Кой внася данъка и осигуровките? По правило възложителят (платецът) ги удържа и внася, освен ако изпълнителят не е деклариран като самоосигуряващо се лице.
Дължа ли осигуровки, ако вече работя на трудов договор? Само върху превишението до максималния осигурителен доход (2111,64 €). Ако вече сте на максимума, допълнителни социални вноски може да не се дължат, но здравната обикновено остава.
Пенсионер съм — дължа ли осигуровки? Не — по граждански договор пенсионерите дължат само данъка, а осигуряването е по избор.
Тече ли ми трудов стаж и имам ли право на отпуск? Не. Гражданският договор не дава платен отпуск, болнични и трудов стаж по Кодекса на труда.
Ако не искате сами да следите НПР, праговете и удръжките, можем да поемем изготвянето на гражданските договори, удържането и декларациите в рамките на счетоводен абонамент. Полезни са и образецът на граждански договор, както и статията за осигуровките на самоосигуряващо се лице, ако вие сте платецът по договора.