Данък при източника 2026: кога фирмата удържа данък при плащане към чужбина
Когато плащате на чуждестранна фирма за консултация, лихва по заем или лиценз за софтуер, българската ви фирма е длъжна да удържи данък от сумата и да го внесе в НАП. Данъкът се дължи от чуждестранното лице, но отговорността е изцяло ваша: ако не удържите, плащате го от собствения си джоб, с лихва. Следващият краен срок е за третото тримесечие: 31 октомври, който тази година е събота, затова срокът е понеделник, 2 ноември 2026 г. По-долу са плащанията, които попадат и не попадат в обхвата, и начинът, по който СИДДО намалява данъка до нула.
Актуално към 23 септември 2026 г. Ставките и обхватът са по ЗКПО (чл. 12, чл. 194–202а), а прилагането на спогодбите е по ДОПК (чл. 135–142). Сумите са в евро (курс 1 € = 1,95583 лв.). Всеки случай зависи от конкретния договор и от съответната спогодба, затова сверявайте с НАП. Статията е обща информация, не данъчна консултация.
Ставките накратко
| Плащане към чуждестранно лице | Ставка |
|---|---|
| Дивиденти и ликвидационни дялове | 5 % |
| Лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги, франчайз и факторинг, наем на движимо имущество, доходи от недвижимо имущество | 10 % |
| Лихви и авторски/лицензионни възнаграждения между свързани дружества от ЕС (при условията на чл. 200а ЗКПО) | освободени (0 %), при изпълнени условия и документи |
Ставката се прилага върху брутната сума по фактурата, преди всякакви удръжки. Освобождаването по чл. 200а важи от 2015 г. (дотогава ставката беше преходно 5 %) и изисква пряко участие от поне 25 % за поне две години, получател, който е притежател на дохода, и документите, които законът изисква за освобождаването.
Кои плащания попадат и кои не
Списъкът е в чл. 12 ЗКПО и е изчерпателен. Ако плащането ви не е в него, данък при източника не се дължи. Най-честите случаи при малка фирма:
Попадат:
- лихви по заем от чуждестранно дружество или собственик;
- авторски и лицензионни възнаграждения: лиценз за софтуер за препродажба, използване на търговска марка, ноу-хау;
- възнаграждения за технически услуги. Тук грешките са най-чести: по § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО това са монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице;
- наем на движимо имущество: машина, оборудване, автомобил, нает от чужбина;
- франчайз и факторинг;
- неустойки и обезщетения в полза на лица от юрисдикции с преференциален данъчен режим.
Не попадат (типични примери):
- реклама в Google, Meta или LinkedIn, защото рекламната услуга не е в списъка на чл. 12 и не е „техническа услуга” по определението;
- обикновени SaaS абонаменти за собствено ползване (софтуер като краен потребител, без предоставяне на права за препродажба);
- стоки, транспорт, хостинг по стандартен договор.
Тези плащания обаче почти винаги пораждат друго задължение: регистрация по ДДС. Вижте регистрация по чл. 97а ЗДДС. Двете неща се бъркат постоянно: ДДС по обратно начисляване и данък при източника са различни данъци с различни основания и срокове.
Сроковете: тримесечни, до края на следващия месец
Декларацията по чл. 201 ЗКПО и внасянето на данъка са с общ срок: до края на месеца, следващ тримесечието. Ако последният ден е неработен, срокът се мести на следващия работен ден.
| Тримесечие | Срок |
|---|---|
| януари–март | 30 април |
| април–юни | 31 юли |
| юли–септември | 31 октомври (през 2026 г. събота, затова 2 ноември) |
| октомври–декември | 31 януари следващата година (за IV тримесечие на 2026 г. срокът е 1 февруари 2027 г., защото 31 януари е неделя) |
Ако през юли, август или септември сте платили лихва по заем към чуждестранно лице или консултантски хонорар на чужда фирма, срокът ви е 2 ноември 2026 г. Планирайте го заедно с останалите есенни срокове от данъчния календар.
При забава тече лихва върху дължимия данък, а самият данък остава за сметка на платеца, ако не е бил удържан.
СИДДО: кога данъкът е нула
България има спогодби за избягване на двойното данъчно облагане с над 70 държави. При повечето от тях доходът от консултантски и технически услуги е „печалба от стопанска дейност” и се облага само в държавата на получателя, ако той няма място на стопанска дейност в България. Тогава данъкът при източника е 0 %.
Спогодбата обаче не се прилага автоматично. Нужни са:
- удостоверение за местно лице от данъчната администрация на другата държава;
- декларация от чуждестранното лице, че е притежател на дохода и няма място на стопанска дейност в България;
- документи за вида и размера на дохода (договор, фактура).
Праг за процедурата. Когато общият размер на изплатените доходи на едно чуждестранно лице не надвишава 500 000 лв. годишно (около 255 646 € по фиксирания курс), платецът прилага спогодбата сам, без предварително становище от НАП, но подава декларация по чл. 142, ал. 5 ДОПК за съответната календарна година в срок до 31 март на следващата. Над този праг се иска предварително становище от НАП по реда на чл. 135–142 ДОПК.
Съберете документите преди плащането. Ако удостоверението дойде след като сте платили без да удържите, оставате с недекларирано задължение, което се доказва трудно и със задна дата.
Практичен пример
Българско ЕООД наема немска консултантска фирма за пазарен анализ. Хонорар по фактура: 5 000 €, платен през септември 2026 г.
Без СИДДО документи:
- данък при източника 10 % = 500 €;
- на консултанта се превеждат 4 500 €;
- декларация по чл. 201 ЗКПО и внасяне на 500 € до 2 ноември 2026 г. (31 октомври е събота).
Със СИДДО (удостоверение за местно лице + декларации, събрани преди плащането):
- данък 0 €, превеждат се пълните 5 000 €;
- до 31 март 2027 г. се подава декларация по чл. 142, ал. 5 ДОПК.
Уговорка за нетна сума. Ако в договора сте записали, че консултантът получава чисти 5 000 €, базата не е 5 000, а брутната сума: 5 000 ÷ 0,9 = 5 555,56 €, а данъкът е 555,56 €. Разликата от 55,56 € идва само от формулировката в договора. Пишете сумите бруто и уговаряйте изрично кой понася данъка.
Чести грешки
- Плащане без проверка на списъка по чл. 12. Консултантската услуга изглежда безобидна, но е „техническа услуга” по определението на закона.
- Прилагане на СИДДО без документи. Спогодбата съществува, но без удостоверение за местно лице не е доказана.
- Пропусната декларация при нулев данък. Когато СИДДО сваля данъка до нула, декларацията по чл. 142, ал. 5 ДОПК до 31 март пак се подава.
- Смесване с дивидентите. Дивидентът към чуждестранен собственик е 5 % и има собствен ред, вижте данък дивидент.
- Заем от собственика без лихва или с лихва само в договора. Лихвата към чуждестранно свързано лице е доход по чл. 12 и подлежи на облагане (освен ако са изпълнени условията на чл. 200а); освен това пазарният ѝ размер се проверява при корпоративния данък.
Ако плащате на чуждестранни доставчици, преглеждаме договорите ви преди плащането, събираме документите по СИДДО и подаваме декларациите в срок. Вижте счетоводния абонамент и цените.