Неизползван отпуск: какво се погасява на 31 декември

На 31 декември 2026 г. се погасява по давност неизползваният платен годишен отпуск за 2024 година, независимо от причината, поради която не е ползван (чл. 176а, ал. 1 КТ). След тази дата правото на ползване отпада, а при последващо напускане за тези дни не се дължи обезщетение. Изключение е отпускът, който е бил отложен по реда на чл. 176 КТ. При него двугодишният срок тече от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването. Есента е последният момент, в който графикът за остатъка от годината още може да се пренареди, така че сега е моментът да извадите справката „остатък по години”.

Актуално към септември 2026 г. Правилата са в Кодекса на труда: чл. 155 (размер), чл. 173 и 176 (ползване и отлагане), чл. 176а (погасяване по давност), чл. 177 (възнаграждение) и чл. 224 (обезщетение при прекратяване). Сверявайте актуалната редакция в Кодекса на труда и при МТСП. Статията е обща информация, не е правна консултация.

Правилото в една таблица

Базовото правило (чл. 176а, ал. 1): когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, правото на ползване се погасява по давност независимо от причините.

За отложения отпуск (чл. 176а, ал. 2) давността е също две години, но започва да тече от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването.

Кога отпускът се смята за отложен

Отлагането не е автоматично и не се получава просто защото никой не е взел отпуск. По чл. 176, ал. 1 КТ то е възможно в две хипотези:

• по инициатива на работодателя, поради важни производствени причини, при условие че на работника е осигурено ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година отпуск;
• по искане на работника или служителя, със съгласието на работодателя, както и когато през годината той ползва друг вид отпуск (болест, майчинство, отглеждане на дете и др.).

Практическата разлика е документална. Отлагането по производствени причини трябва да е писмено: заповед или писмено съгласие в досието. При спор дали отпускът от 2024 г. е отложен или просто неползван, решаващо доказателство е писменият документ.

Задълженията на работодателя, за които се съди най-често

Разрешаване на отпуска. По чл. 173, ал. 5 КТ работодателят е длъжен да разреши ползването на платения годишен отпуск до края на съответната календарна година, освен ако е налице основание за отлагане.

Шестмесечният прозорец. Отложеният или неползван отпуск се ползва през следващата календарна година, като работодателят е длъжен да осигури ползването му до 6 месеца от края на годината, за която се полага.

Правото на работника да го вземе сам. Когато работодателят не е осигурил ползването в този срок, работникът има право сам да определи времето на ползване, като уведоми писмено работодателя най-малко 14 календарни дни предварително. Уведомлението е достатъчно и не се иска разрешение от работодателя.

Минималният размер е не по-малко от 20 работни дни годишно за работник с най-малко 4 месеца трудов стаж (чл. 155). Колективен трудов договор или индивидуален договор може да предвиди повече; допълнителните дни за ненормиран работен ден и за специфични условия вървят по свои правила.

Какво се случва при прекратяване на договора

При прекратяване се дължи парично обезщетение по чл. 224 КТ за неползвания платен годишен отпуск, но само за този, правото на който не е погасено по давност. Тоест ако служител напусне през януари 2027 г. с натрупани дни от 2024 г., които са се погасили на 31 декември 2026 г., за тях не се дължи нищо.

Обратното също е вярно и се пропуска: докато трудовото правоотношение е живо, отпускът не може да се замени с пари. Изплащането на „компенсация вместо отпуск” на действащ служител не погасява задължението и е нарушение.

Възнаграждението за времето на отпуска се изчислява от среднодневното брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец преди ползването, през който служителят е отработил поне 10 работни дни (чл. 177). Затова отпуск, взет непосредствено след месец с болничен или неплатен отпуск, често се плаща по-различно от очакваното, защото базата е друга.

План за септември – декември 2026 г.

1. Извадете справка за остатъците по години, а не общо число. Например „12 дни от 2024 г. и 22 дни от 2025 г.” вместо „34 дни”, защото двете години се погасяват на различни дати.
2. Маркирайте дните от 2024 г. Те имат краен срок 31 декември. Ако не са отложени писмено, след тази дата не съществуват.
3. Проверете кой е бил в майчинство или дълъг болничен през 2024–2025 г. При тях отпускът обикновено е отложен и давността тече по друг график.
4. Съставете график за остатъка от годината и го съгласувайте писмено. Декември обикновено е най-натовареният месец за отсъствия, затова планирайте още през есента, за да не спре работата.
5. Документирайте отлаганията за 2026 г. със заповед, преди годината да е изтекла. Отлагане със задна дата през януари не е валидно.
6. Сверете данните в системата за ТРЗ с трудовите досиета. Разминаване в остатъците е чест повод за спор при напускане.

Работните и почивните дни за планирането са в календара на работните дни 2026, а брутно-нетното изчисление е в калкулатора за заплата.

Чести грешки

• „Отпускът се погасява само ако служителят е виновен.” Не. Давността по чл. 176а, ал. 1 тече независимо от причината.
• „Ще му го платим накрая.” Обезщетение се дължи само при прекратяване и само за непогасен отпуск.
• „Отложихме го устно.” Без документ отлагането не се доказва и отпускът се третира като обикновен неползван.
• „Работодателят не разреши, значи не мога.” След шестмесечния срок служителят го ползва по свой избор с 14-дневно писмено уведомление.

Ако тепърва изграждате ТРЗ процесите си, започнете от наемане на първи служител. От 1 януари 2027 г. се променя и начинът, по който се брои трудовият стаж; вижте трудов стаж в часове.

Ако искате остатъците по отпуск да са изрядни и документирани, включително при напускане на служител, поемаме ТРЗ и счетоводството на фирмата. Вижте и цените.